“Ако преследваш пеперуди, те ще отлетят. Ако си направиш красива градина, те ще се върнат. Дори да не се върнат, все още, имаш красива градина.”
Съгласявам се, че пеперудата от илюстрацията е далеч от най-добрата си форма и версия. И още, харесаха ми “думите”, според които пеперудата се намира в процес за ставане на НАЙ-ДОБРАТА версия на себе си.
При мен е интересно и браво на пеперудата, че успява да полети предостатъчно бързо. Благодаря за вдъхновението, особено важно е за човек с инвалидна количка. Далеч от стила ми е да бъда и да говоря за “НАЙ-добрата” версия на себе си. Не се стремя към подобен максимализъм. Няма нужда от това, нека забелязваме уроците на природата. За мен са смислени, благодаря. 🙂
Дотук добре, сега ще говоря за себе си и някои прилики. Първо, не мога да пропусна разликите, които смятам за излишно да се коментират от жена на “достойна”, що-годе, възраст. . Основна, важна разлика е продължителността на животите ни. Ако пеперудата няма време за губене, за да стане своята най-добра версия, то при хората, още повече при мен, доста по-различно е . Обяснявам: “ПРОЦЕС” е дума с безброй продължителности. И за пеперудата, може би, наистина важно е да е своята НАЙ-ДОБРА версия. … За мен е приемливо аз да бъда достатъчно добра. 🙂
Mon Georgieva 