“Човекът, който обича да върви, ще върви повече от човека, който обича дестинацията.”
Истински детски години са били моите, без съществуването на Интернет и толкова много информация. В този ред на мисли, сещам се, че често и по детски си “обещавах”, че ще отида в Бразилия, когато порасна. Изобщо, много дестинации са минавали през ума ми. 🙂
Ето защо съм отишла да уча в Португалия, в Бразилия също официален език е португалски. И не, че съм го знаела, както и не знаех, че лекциите в университета ще са на португалски. Няма да се уморя да благодаря за наученото, пък макар и на малко познат език. 🙂 … Една от съквартирантките, говореща идеален португалски език, идваше от Бразилия. Сетих се за дестинацията, за която бях “планирала” да посетя, като порасна. И щом аз до конкретния момент не бях ходила в Бразилия, благодаря, че Бразилия “дойде” при мен в Португалия… 🙂
Сега, заедно с диагнозата, не се интересуваме от дестинациите, както разумно сме наблегнали на ходенето и вървежа. Благодаря за подкрепата.
Mon Georgieva 