Month: March 2023

.”Научи се да се доверяваш на пътешествието дори, ако не го разбираш. Понякога, това, което никога не си искал или очаквал, оказва се, че от това имаш нужда.”

Не особено в стила ми са тези думи, разбирам ги, като нещо в стил “от мен да мине”. Помня много пъти в училище, как учителите виждаха и знаеха, че “подсказвам” (аз просто помагах, далеч не на всеки 🙂 ). Айде, от мен да мине сигурно така съм се “успокоявала”, все пак “винаги” с едно наум.. 🙂

За друго “пътешествие” реших да се сетя и да разкажа. Става въпрос за февруари, 2014 година, влакът в Португалия – истина е, че направих дъъъъълго пътешествие, когато изпуснах спирката в града, в които щях да уча и да живея… Достатъчно дълго е било, за да “създаде” идеята за начало на книга. И след което достатъчно години изминаха, за да опитам същата добре “запомнена” идея. да стане факт. Достатъчно години по-късно. (Много години, в които не разбирах защо, изобщо, страна така?) Благодаря.

Сега, когато имам първа книга, чувствам, че съм изпълнила част от необходимото. Радвам се, че във всички мои “пътешествия”, метафорите умеят бързо да си “намират” мястото. Благодаря.

“Писането помага на умствения хаос като организира мислите, осигурявайки перспектива и действайки като отдушник за изразяване на емоции…”

Не се среща при всеки, а не е и нужно. Затова, ще говоря лично за себе си и как ми “помага” писането… Истината е, че в детството и училище, дори, по-интересни за мен бяха математиката и разказвателните предмети. Там научавах “нещо ново и непознато”. За българския език, не разбирах къде беше логиката да се нарича труден. В същото време, в учебните заведения се учеха далеч по-интересни за мен, тогава неща. В училище беше математика, в университета – статистика. …. Често използвах думата “хаос”, чувствала съм се в собствения си хаос.

Що се отнася до писането, не съм го приемала за нещо СЕРИОЗНО. А пък като пораснеш, заниманията стават сериозни. Не си спомням как се случваше въобще организация на мислите, след като дойде някаква сериозна диагноза. Вярно е, че беше стряскащо (никой изпит и никое контролно или изпитване, не е успявало да ме стресне както това направи “недоразумението.) Сега си давам сметка, че съм използвала добре “нужното време”, за да разбера, че е дошъл моментът за първата ми книга. А, да, смятах, че е несериозно и маловажно, не съм , не мога да отричам.

Истината сега за мен е, че все пак, пиша. Приемам го за вид разговор с мозъка ми. “Дефектен” и НЕвалиден е моят мозък, според буквалния превод на думата инвалид от английски (INvalid). Та, затова мога само да се “гордея”, че издадох първата си книга на такава млада възраст и с “помощта” на диагнозата – много “любопитна” перспектива, действаща като отдушник на емоциите, предизвикани от всички недоразумения.. Благодаря на всички за всичко. 🙂 (Преди всичко друго е подкрепата, оценявам я.)

.”Всичко опира до влагането на работа. Ставате по-добри като работите върху това, което имате имате. – т.нар. ковачница на идеи.”

Много идеи съм имала, не мога да се “оплача”. Истината е, че в детските и младежките години, явно не съм имала достатъчно смелост. Идеите в повечето случаи си оставаха само в главата ми и често биваха забравяни (добрият случай е това – сега се смея като се сещам какво се е “разхождало” из мисленето ми… Доста(тъчно) време отделих да мисля за висше образование в чужбина, за да запиша и уча във Варна, България. Тогава, вероятно и възрастта ми го е “предполагала”. Веки ден се раждаше нова идея, съответно правеше се план и т,н. “На теория”, мисля, че се справях. … Започнах да пиша новините в сайт за дигитален маркетинг, защото “такава ми е специалността”. До тук добре, казваха ми, че пиша “хубаво” и аз отговарях с оценката от матурата по български език след 12 клас. Интересно, на колко години трябва да стана, за да “спра” да се съм горда с този спомен…. Добър вариант ще бъде да се случи отново нещо така запомнящо се.

След появата на недоразумението в здравословен план, бързо забравих всякакви идеи. Да, да, ама не. Сега, осъзнато го наричам нужното време и така си го “обяснявам” и приемам – една от “задачите” на диагнозата е именно “подбор” какво да бъде включено в първата ми книга. Така работи “ковачницата на идеи” при мен.

Благодаря за подкрепата, благодаря, че първият тираж на книгата свърши бързо. Всички опира до влагането на работа в крайна сметка, било то и от инвалидна количка. (Изглежда, че семестърът в Португалия ще “живее” дълго време… ).