“Винаги намирай за какво да си радостна. Ако трябва, измисли си радост. Това е най- добрата подправка за живота. А той е такъв, какъвто е.” С тези думи ме зареди с още повече вяра, надежда и любов, любимото ми доказателство, че няма нищо случайно. 🙂 Благодаря, Верче!
Ако трябва измисли си радост или нещо подобно. Такива думи чувах от наистина загрижените за мен хора, след като диагнозата се прикрепи така плътно до живота ми. Дълго време изобщо не ги смятах за сериозно нещо. Заради тогавашната ми възраст, По скоро звучаха като подигравка (интересно защо най-близките ми се “подиграваха”…:) )
Няма нищо радостно в свързаното с диагнозата. И затова, за всички радости, отговорността принадлежи на самата мен. Благодаря на всички, които съзнателно или несъзнателно, караха (и продължават да карат) усмивката да е на лицето ми. 🙂 Така, повод за радост все си намирам.
Когато си измислям радости, на фона не пропускам да добавя и подходящ (според мен : ) ) саундтрак. Обичам музиката. 🙂
Mon Georgieva 