Mon Georgieva

Когато чух въпроса “Способна ли си да си отстояваш позицията?”, си отговорих “А каква е моята позиция?”… Позиции имат фигурите на шахматната дъска.(логично е да си избера царицата, засега и принцеса да бъда ме удовлетворява 🙂 Така ме наричат напоследък заради това, че имам големи изисквания, почти всички от персонала на една болница ми казваха така и имаше друга пациентка, която наричаха царица пак заради това, че има изисквания).

По време на време на студентския ми живот толкова много четох, слушах и дори говорех за позицията от професионална гледна точка. Мислех, че по този начин се подготвям за бъдещето си. Смело си мечтаех. 🙂

Когато главната фигура от “шахматната дъска”, наречена Живот, реши да се намеси (да ме предизвика може би, защо не?) ми даде, сгромоляса ми направо предизвикателството множествена склероза. “Животът не свършва с диагноза множествена склероза. Той започва по нов начин, с нова нагласа и с подкрепа за независимо и абсолютно възможно всекидневие.” Думите са на Биляна Савова ѝ сякаш идват в точния момент.

Що се отнася до смелостта да отстоявам позицията си, трудно се носи короната от царицата, какво остава за принцесата?:)

Като интересна ще определя позицията си. Трудно беше, продължава да бъде трудно, но усещам как и смелостта ми малко по-малко се открива. Знаех си, че е там и благодаря, че така деликатно излиза на шахматната дъска.

)

.”Този, който умее да се смее на себе си, никога не остава без нещо, на което да се смее,”

Да се смееш се научаваш още с раждането. На всички снимки от детството на детското лице, най-добре стои чистата и непринудена усмивка. А какво да кажа за детския смях, как звучи и т.н.

Тръгваш на училище, на снимките от първите класове усмивката в повечето случаи е искрена, наивна, 🙂 Смехът е там, а като пораснеш малко повече, надграждаш и се запознаваш с нов, различен смях. В началото може би не чувстваш, че разбираш иронията, но пък се смееш. Може и да се нацупиш, и да се разсърдиш. За финал се сещаш, че можеш да поразмислиш.

До самоиронията не достига всеки. Изкуство е да можеш да разсмиваш другите, но да разсмиваш себе си, подигравайки се на теб самия… не знам как се стига до това ниво. Но мога споделя от личен опит.

Сигурно не беше лесно, но е полезно, много полезно. Някакво висше умение е самоиронията. Сещам се как сериалът “Приятели” има заслуги за това умение – първо във връзка с ученето на английски език, а после и за умението да се самоиронизирам – педантична, перфекционистка съм като Моника (даже сме адашки), обичам да “философствам” и да говоря (така беше преди да ми се забави говорът), да обяснявам на другите като Рос, ям като Джоуи, обичам да си хапвам, имам моменти, в които сякаш съм от друга планета, странна съм като Фийби. 🙂

Сърдя се лесно, понякога се ядосвам и се карам, но ми минава почти веднага. Самоиронията може да изглежда лесна и елементарна отстрани и по-добре да е така. Пък ти нали го правиш за себе си. .: )

“Ако спрем с очакванията ще се разделим с разочарованието..”

Не знам и не бих искала да знам какво е живот без очаквания. При мен сякаш винаги ги има. Очакванията за мен са подготовка за това, което ще се случи.

Да, обаче само си мисля, че ще се случи точно това, за което съм се подготвила. Очаквай неочакваното. Изненадите са това, за което е хубаво да си подготвен.

Бях на Еразъм в Португалия, когато в един конкретен ден не се почувствах добре и четох из интернет какво може да ми е според симптомите, За първи път срещнах словосъчетанието множествена склероза из възможностите според Google. На другия ден нямаше следа от предходния и бързо забравих.

Когато вече официално от медицински екип в болница в България, месеци след онзи ден в Португалия, ми казаха същото онова много несполучливо словосъчетание от интернет. Та, тогава със сигурност бях изненадана, шокирана и т,н, но някъде на дълбок заден план в съзнанието си бях подготвена. (Тогава едва ли ми е било до това, но сега бих искала да благодаря на общата си култура:)

Радвам се, че от днешна гледна точка мога спокойно говоря за това, Време беше!

ПС: За заглавието на тази публикация благодаря на брат си, попитах го само за някакво заглавие, останалото ще е моя грижа. На следващата сутрин гледах предаване, в което и Биляна Савова говореше за очакванията и изненадите, 🙂

За

“Хубава си, ама си проклета!”Много пъти съм си го мислила, много пъти и заобикалящите ме си го мислят. А най-добре е, когато някой директно ми го каже. 🙂

Сещам се за филма “Аз, проклетникът” – детска анимация, комедия. Единственото, което предизвиква всичката проклетия във филма е единствено смях. Същото е и с дамата Круела Девил от филма за 101 далматинци. Много проклети неща върши и хубавото е, че се сещам за филма с усмивка.

Сред първите асоциации за зодия скорпион е проклета и т,н. Сигурно има нещо такова, но важното е, че няма двуличие, няма да се угажда на две и повече страни. Бях се объркала за малко и упорито и всеотдайно угаждах на доста субекти, доста далеч от характера на скорпиона си казват другите. Спрях да мога да угаждам изненадващо, когато се влоши част от здравословното ми състояние. Време е да мисля най-напред за себе си, това вече е истински скорпион.

Затова, приемам думичката проклета с усмивка. 🙂

“Нищо не може да унищожи желязото така, както собствената му ръжда. По същия начин нищо не може да унищожи човек така, както неговото собствено мислене.”

Така се случи с мен – голям мозък, много мислене и премисляне и накрая вече чак главата си не успявам да държа изправена и тя просто пада понякога.

Шегата настрана 🙂 Думите в началото са крайни, и все пак всичко е въпрос на гледна точна. Същите тези думи, някак се припознах в тях. Отнема време, за да умееш да контролираш всяко едно нещо, още повече да промениш и контролираш мисленето си. Все още не мисля, че съм се научила напълно, но не се оплаквам – приемам го и просто продължавам.

Та, сигурно съм желязна, но не и ръждясала. Благодаря за подкрепата.

“Дъб и храст

В сила до ручея пенлив
растяха Дъб и Храст бодлив.
Проливен дъжд веднъж изля се
порой – река в дола събра се
и с мътното след миг и два
повлече камъни,дърва…
След час, ще кажа,за беда
от Храста нямаше следа.
Дъбът остана само здрав-
висок,напукан,бодър,прав…
Орел тогава го попита
със изненада и открито:
-Отгде ти черпиш своята сила,
та все си прав,растеш високо?
-Аз имам корен на дълбоко
в Земята наша, родна, мила. От нея черпя своята сила…
***
Щом корен имаш във народа,
ще оцелееш при несгода…”
1959г.

Бях малка, ученичка в началната степен. Дядо ми, светла му памет днес, беше пенсиониран вече Учител. И ми казваше какво да прочета, след което трябваше да му разкажа прочетеното. Не знаех тогава защо го правя това упражнение, само слушах и изпълнявах. В самото начало четох и му се разказвах Ян Бибиян и други разкази от Елин Пелин. После, след като малко пораснах, ми каза, че разказите на Йордан Йовков са следващото, което трябваше да прочета. И пак щях да разказвам. Сега ми е много чудно какво е говорело малкото момиченце за разказа на Йовков? Хм, наистина ми е интересно, а тогава много се чудех защо дядо основно мълчеше, май не му беше особено интересен този разказ, си казвах аз. После и за другите разкази мълчеше и ме слушаше. Май не му харесваше творчеството на Йордан Йовков? (Защо тогава на рафта на шкафа в другата стая имаше книги на този автор се чудех аз.) Трудно беше да се разбере Йовков, когато си дете, а дядо просто ме слушаше.

След това, бях малко по-голяма, разсъждаваща и дядо ми даваше да чета неговото творчество. Първо басните му (тази в началото е негова). После и разказите му. Пак четях и разказвах какво съм разбрала, с тази разлика, че задавах въпроси, а той ги очакваше. И този път имаше диалог. Педагогическият му подход свърши работа осъзнах след време.

Ето как се е зародил талантът с писането. 🙂

въпроси

Че 0 ще ч

Аз

“Същата вряща вода, която втвърдява яйцето, размеква картофа. Всичко зависи от какво си направен и е вътре в теб, а не от обстоятелствата”.

Така се случи с мен преди 8 години. Множествената склероза дойде в живота ми като вряща, по-късно кипяща вода.

От днешна гледна точка съм доволна от себе си и това вътре в мен. Диагнозата опита да ме размекне, да ме направи слаба и постоянно оплакваща се. Както картофът става мек, щом се докосне до врящата вода.

Неизбежни са и такива моменти. Същата вряща вода, която размеква картофа при мен послужи за друго – втвърди ме, направи ме устойчива за новите предизвикателства. Така приех случващото се – предизвикателство с което не знам как, но ще се справя.

Благодаря на абсолютно всички приятели около мен за вярата, надеждата, любовта и подкрепата!

• WordPress

Хубаво е, че след (не)известното нужно време съм “приета” в този свят. В инвалидна количка, говореща бавно и трудно разбираемо, с треперещи ръце понякога т.н. А най-хубавото и най-важно е, че самата аз се приемам. Повече от всякога. Доста време ми отне, за да се случи и да е осъзнато приемане,

Такава съм сега, нужна ми е помощ за елементарни ежедневни дейности. Радвам се, че мисленето не е от тях. Мозъкът ми работи нормално, но е много тежък и затова главата ми се клатушка (както често се шегуваме). Затова “свободата” според другите е относителна, за мен е специална свобода. Така например, почувствах се свободна сред едно ято гълъби в Центъра на столицата. Те си кълвяха разни трохи и след малко щяха да излетят. Така и аз ще полетя!

Вдъхновението е навсякъде около нас. Достатъчно е просто да гледам с широко отворени очи.

Не, не е за лексикон този въпрос или поне не за такъв на хартия.

Прекарах доста време с тези рехабилитатори и сега отново съм при тях. И някак естествено дойде този въпрос към всеки един. Любопитна съм, интересно ми е какъв е първият спомен на всеки с мен. Отговорите ме усмихваха.

По това време един цитат дойде при мен и ми хареса:

“Вървиш си с чаша кафе в ръка и изведнъж някой минава и те бута, а кафето ти се разлива навсякъде.
– Защо се разля кафето ти?
– Защото някой ме бутна.
Грешен отговор: Кафето ти се разля, защото имаше кафе в чашата ти.
Ако имаше чай в чашата, щеше да ти се разлее чаят.
Каквото съдържа чашата ти, това ще се разлее.

Така че, когато животът ни разтърси, каквото и да имаме вътре в себе си, това е което ще се разлее извън нас.
Можем да симулираме, вървейки през живота, че “чашата ни” е пълна с добродетели, но когато животът ни разтърси, от нас ще се разлее това, което в действителност имаме вътре в себе си. И истината ще излезе наяве.

Така че, добре е да се запитаме:
Какво има в моята “чаша”?”

Отговорите на въпроса за първия спомен ми показват, че в моята чаша има хубави, приятни неща, гарнирани с чувство за хумор и много сарказъм. Всичко това е добронамерено, нужно е малко време, за да се разбере.

С времето, беше трудно, но разбрах и осъзнах, че ще продължава да бъде трудно, ала не и невъзможно. Интересно е, предизвикателно е. Говоря бавно, понякога не много разбираемо за околните, И затова, когато поисках мандарина не стана ясно от произношението ми какво всъщност искам. Не и преди да ми хрумне алтернатива – малкото на портокала.

PS: Въпросът ми към рехабилитаторите не е за лексикон! Послужи ми за вдъхновение. 🙂