Month: March 2023

“Първо правим нашите навици, а после навиците правят нас.”

Като “ирония на съдбата” ще започна този текст. Спомням си и благодаря, че почти винаги разумно с ти да създавам навици. Пример от едно време е училище, няма да е далеч от истината, ако кажа, че там съм получила добър тренинг. 🙂

Сега сериозно. Диагнозата си “взима” нужното ѝ време, приела съм го. Вероятно не, а със сигурност, възрастта и юбилеят изиграха ролите си. Оказа се, че голяма част от “грижливо” съхраняваните навици са безполезни. Само мога да съм доволна, че продължавам да се уча как да създавам нови. (Покрай диагнозата се “раждат” неподозирани умения и възможности).

Така се случи първата моя книга. Била е дългогодишна мечта, факт. Благодаря за “грижливо съхраняваните” навици, които не знаех защо, изобщо, “пазя”. За пример се сещам за всички обяснения и разяснения от часовете по физкултура, едно време в училище. … Сега, в инвалидна количка са нужни някакви изменения, достатъчно много изменения при навиците. Ето затова се радвам на случването на една мечта и благодаря на навиците и на създалите ги.

“Животът може да бъде подобрен чрез “събиране” или “изваждане”. Светът настоява да добавяш, за да бъде от полза за него. Но тайната е да се фокусираш върху изваждането.”

“Светът може да бъде подобрен чрез събиране и изваждане…”. Ще се “съглася” с тези думи основно заради симпатиите ми от училище към математиката. Съгласявам се и защото добре помня живота през последните години на 20ти век. Чисти, детски спомени.

Ще говоря за себе си и за собствения си опит. Като илюстрацията по-горе, лявата страна, нещо такова е мозъкът на всеки ученик, на всяко дете. Така беше при мен, “настоявах” пред себе си, не пред другите (срамувах се да бъда глупава пред заобикалящите ме 🙂 ). “Грижливо” подреждах информация в главата си, сякаш абсолютно всичко ще ми бъде необходимо. Целият свят, цялата планета настояваха да се добавя. Без значение какво. ….

Сега, заради здравословното си състояние и диагнозата, научих се и продължавам да научавам повече за значението на фокуса. От време на време, ненужната информация в главата ми се самоизважда. Възрастта помага, да, и най-вече, светът “има нужда от подобрение”. 🙂

“Резултатите идват при онези, които действат“

Най-напред си спомням за думите, които многократно съм повтаряла, когато бях по-малка. Не мога да “играя” със стрелички и до днес, а в детските и младежките години редовно чувах думите “Проба – грешка”. Може би, точно така беше, такива думи, в младежките години имат основно шеговит тон. Запомнила съм достатъчно количество неуспешни опити от часовете по физкултура. 🙂 Резултатите бяха красноречиви и бързо успяха да ме ориентират, че с друго ще се занимавам в дългосрочен план. 🙂

… Не мина много време, диагноза дойде в живота ми, трябваше да си “вземе” нужното ѝ време. С “помощта” на юбилея се чувствах длъжна да направя нещо. За себе си, въпреки невалидността на някакъв ИНвалид. Думите “Проба-грешка” не са изгубили актуалността си, но когато диагнозата присъства, лично за мен тонът пак може да бъде забавен и шеговит, стига преди това да бъде добре осъзнат. Осъзнаването отнема време и е строго индивидуален процес.

Доволна съм от постигнатия резултат и още по-доволна съм, че действам. Благодаря за подкрепата на всички. 🙂

“Не позволявай на твоето минало да те дърпа назад.”

Н,..,яма да говоря за миналото, твърде млада се чувствам, за да имам достойно за разказване минало. Обикновено, това занимание е предназначено за хора с побелели коси. Побеляването е от мъдрост и възраст. …

Илюстрацията по-горе може да се комбинира с метафори и истински истории. Съвсем истинска е историята с роботизираната рехабилитация. Нужно е “здраво” да бъда опакована, за да помагам на робота. Много е “важна” помощта ми. В интерес на истината, трябва да призная и да приема, маловажността на помощта ми за машината… 🙂 И най-напред, за мен стои осъзнаването, което си изисква “нужното време”.

Доволна съм, че въпреки роботът да ме “движи”, а аз да стоя на едно място, Моето Съзнание работи активно (що-годе активно, предвид, че ми “даде” диагноза с буквите си). Факт е първата ми книга, “активността”, вероятно, има част от заслугата, това да се случи. Благодаря.

ПС: Т.нар. “испанска чалга”, така я наричат рехабилитаторите. Тази музика приемам за част от миналото си и се радвам, че роботите от роботизираната рехабилитация, също я приемат. 🙂

“Получавайте повече внимание като се отворите.”

“Интересна” тема, обичам да говоря и да пиша в интерес на истината. А щом Истината има интерес към творчеството ми, длъжна съм да ѝ благодаря. … Хареса ми илюстрацията, по същия начин се развива всеки живот. …

Правя сравнение с детството ми, когато последното, което “смелостта” ми искаше беше внимание. Некултурно беше, и продължава да бъде, натрапване и търсенето на внимание. Радвам се, че още от едно време, нямам съзнателен спомен да съм търсила внимание. Затова приемам затворените варианти на розата в илюстрацията. Досущ като нещо такова съм била…

След като диагнозата влезе в живота ми, “нужното време” не се нуждаеше от внимание. Не отричах, че не мога да се справям с всичко толкова самостоятелно, колкото ми се искаше. Но и с вниманието на околните отнема време, за да се приеме.. След като издадох книга, розата от картинката започва да се”разтваря” и става така, че продължавам с писането.

В края, задължително ще спомена защо илюстрацията с тази роза ме “накара” да пиша. Не, не мисля за цветето. По-интересно за мен е кога и защо се появяват трънчетата. Неслучайно розите си имат бодли. 🙂 Що се отнася до трънчетата от корицата на книгата ми, харесват ми и “говорят” достатъчно.

За МАЛКИТЕ думи и думички. (“Вратата не може да се отвори, затова се заковава” … / “Вратата, все още и засега, не се отваря.”…)

Сещам се, че едно време в училище, “категорично” преподавателите казваха какъв да бъде броят на думите в домашното. Лично аз, спомням си, че компютри тъкмо се “раждаха” и съвсем елементарна опция е машината да преброи колко са думите в написания текст. Радвам се, че имам съзнателни спомени за собственоръно броене на написаните думички.

В университета пишехме и се запознавахме с много нови думи по време на лекции, при кандидатстване за работа, също се подбират или пък, когато говориш по време на обучение пред много хора. Истината е, че достатъчно по-късно разбираш, че обучението е лично за самия теб. Благодаря на колегите от студентската организация за полезните уроци. 🙂

Диагнозата направи нещо “любопитно” с моята реч. Говорех си нормално, можех и бързо, когато се наложи и е необходимо. Помня, че в детските години, брат ми все ми казваше, че говоря много… :). … След като говорът ми стана бавен и неразбираем заради диагнозата, известно време прекарах точно като вратата, която не може да се отвори и се заковава. Така изглеждаше нужното време за мен. Смятала съм, че малките думи са “ненужни”, излишни. Да, да, ама не.

Сега, вратата се открехва от първата моя книга. Благодаря за силата на думите и за подкрепата.

те и за под

“Съпротивата на проблемите винаги ще се връща към нас. Няма бягство, освен приемането.”

“Съпротивата на проблемите винаги ще се връща към нас. Няма “бягство”, освен приемането, освобождавам се! Жизнено важно е да обмислите ситуацията. Запитайте се какви уроци сте научили и какво можете да направите, за да не изпитвате същите проблеми отново.”

Думата “съпротива” е много крайна и смела, за да бъде част от мой текст. От такова поколение съм, когато преподавателите в училище съвсем коректно ни представяха българската история. Там е мястото на думата съпротива, според мен.

Ще говоря за себе си и за диагнозата. Глупаво би било да съществува съпротива срещу “нелечима болест”. Признавам, че имаше елементи на състоянието ми, категорично заслужаващи съпротивата ми. Не отричам, че в началото често се случваше да се съпротивлявам, да ядосвам и да изнервям, най-вече себе си. А на околните, всеки път сърдечно се извинявам и досега. 🙂 Сещам се как бях сигурна, че не бих седнала в инвалидна количка. Абсолютно неприемливо беше… Да, да, ама не.

За още по-важно от обмислянето на ситуацията, осъзнах, че е приемането. Нужното време беше отделено за многократно обмисляне и премисляне на ситуацията. Не особено умно държание, детинско е било. Затова възрастта ми трябваше да се намеси и настоятелно да ме подтикне да издам първата си книга. Благодаря на юбилея си! Приемането и примиряването също се нуждаят от своето време, за да бъдат разбрани и осъзнати. Няма “бягство”, потвърждавам и благодаря за подкрепата.

“Знанието има значение, когато се прилага.”

Не е лесно със сигурност, но аз съм доволна за “притежанието” на някои знания. Признавам, че, когато учих в училище по БЕЛ за матурата след 12ти клас, чувах, че метафората има важно значение. Не знам колко важно е било то за мен, предвид, че “възнамерявах” в дългосрочен план да се насоча към математическите науки. Бъдещето щеше да има нужда от тях, не от метафори. Например, за да се пътува до друга планета, повече сигурност и надеждност има в математиката, отколкото в метафорите…

.. Години по-късно, лично аз не съм “пътешествала” до някоя друга планета, а и досега математиката, все още, ми харесва. Интересно е какво, доста “любезно”и настоятелно, успя да ме накара да използвам знанията, които привидно бях приела за незначителни. … Сега, предвид здравословното ми състояние и диагнозата, припомних си ученото едно време в училище.

Харесва ми, че не се притеснявам от метафорите. Помагат ми. Истината е, че не всеки успява да разбере какво искам да кажа, а не е и нужно. И все пак, мълчала съм достатъчно дълго, даже и сега често предпочитам да се “наслаждавам” на мълчанието. 🙂 (Мълчанието също може да има значение, когато се прилага..)

“Изключителният живот е оценяване на всеки, иначе обикновен момент.”

Смятам, че от детството съм запозната с “целеполагането”. Поставяла съм си много цели и сигурно съм ги следвала за някакво необходимо време. Сещам се за много смешни, нереални цели – висше образование в чужбина, успешна кариера в технологичния свят, да уча архитектура и т.н., и т.н. … Наивни и чисти “детски” желания.

Без значение остава “красотата” на оформената “голяма картина” в такива младежки години. Когато диагнозата влезе в моя живота ми, “картината” се пропука на достатъчно малки парчета. За да ми припомня мои забравени намерения като първата ми книга. 🙂

Доволна съм за това, че макар да хитрува, намесвайки се в повечето мои текстове, осъзнала съм, че писането ми помага. (Полезно е да ти поискат да напишеш няколко думи заедно с автограф в книгата, на която си автор). Точно това “създаде” диагнозата за мен – “уникален”, трудно разбираем почерк, едно от напуканите парчета на “голямата картина”. 🙂

Сещам се, че, когато чух диагноза множествена склероза, сред първите мои НЕреални цели, било е писането на книга. Следователно, категорично отхвърляна идея беше за “нужното време”.

.”Съкратете ангажиментите, за да се съсредоточите върху това, което наистина има значение.”

“Чистите” намерения улесняват съществуването и живота. Точно като цветята на прозореца на стаята. Лично аз, признавам, че НЕ разбирам кое листо трябва да се изреже, за да порасне растението. Обаче, така е правилно наистина. … Същото е със собствената коса. Благодаря ѝ.

Думите в началото казват “съкратете ангажиментите, за да се съсредоточите върху това, което има смисъл”. Повтарям ги, за да “намеря” подходящо място за тях в живота ми… Истината е, че от едно време съм смятала за срамно съкращаването на който и да е от ангажиментите. Пример – “урокът по английски език днес ще бъде по-кратък“, така казва някой от преподавателите и по-голямата част от съучениците се “успокояваха”, някои се радваха, дори… От по-малката част съученици бях, които не се чувстваха “спокойно” в такава ситуация. Спомням си, че понякога съм се разочаровала от такова съкращаване”..

Сега се радвам, че първо, пораснах и второ – уча се осънато да съкращавам ангажиментите си. Много по-малко на брой, сякаш, изглеждат ангажиментите в настоящото положение в инвалидна количка. Веднага се сещам за първата ми книга. Дългогодишно чисто “намерение“. И не подлежи на коментар колко пъти беше категорично отхвърляно от самата мен. … Диагнозата ме “лиши” от ангажиментитеp, за които уж съм се подготвяла. За да се фокусирам върху чистите намерения. Благодаря за подкрепата..